Шестте години, които Ганди прекарал в Шантикетан, не само положили основите на приятелство за цял живот между него и Тагор – двамата гиганти на съвременна Индия, но и разкрили противоположностите на характера им и действената сила на техния идеализъм. Тези противоположности били толкова очебийни и привидно непримирими, че така наречените ученици и “пламенни последователи” не могли да вникнат в същността им. Обаче зад различията се криело едно дълбоко родство, което осъзнавали само те двамата и още няколко общи приятели.
С характерния си делови и практичен подход, Ганди набързо добил представа за нещата, сприятелил се с всички, посочил слабите места и се опитал да обясни на Тагор как да осъществи по-добре идеалите си. “Вярвате в простотата и самостоятелността – казал той на учениците – Чудесно, и аз вярвам в тези добродетели, но как ще постигнете самостоятелност без сами да си помагате и как можете да постигнете простота, като живеете от труда на другите?”...
Тяхното общуване е хвърляло светлина върху двамата достойни мъже на Индия – светецът, който се стремеше да направи политиката свята, и поетът, който направи светостта да изглежда красива. Практическата дейност на Ганди винаги е предхождала идеите му. Мислите на Тоагор са имали криле, а практическата му дейност – нозе. Колкото и пъргави да били нозете, те не можели да следват полета на крилете. Ганди – непоколебимият аскет бил по-човечен от хуманистите, вечен мърморко на теория, той носел радост на милиони човешки сърца. Тагор – езичникът, виждал там, където Ганди не можел.
Тагор, за разлика от Ганди, бил чувствителен към критиката. Колкото и смело да пишел за външния блясък на славата или непостоянството на народното благоразположение, всъщност бил дълбоко раним от несправедливата критика, а критиката в повечето случаи е била несправедлива, ако не и злобна.

Различията във възгледите на двамата велики умове на Индия са най-добре характеризирани от Ромен Ролан: “Противоречието между Тагор и Ганди, между двамата велики умове, взаимно възхищаващи се и уважаващи се, но категорично различни в своите чувства така, както философът се разграничава от апостола свети Павел от Платон, е важно. Защото от една страна имаме силен дух изпълнен с религиозна вяра и милосърдие, който търси нова човечност, а от друга- свободно роден, ясен, широкомислещ ум, който търси да обедини стремежите на цялото човечество за взаимно разбирателство и състрадание”. За Тагор Ганди е облян в светлина и сияние. При него “всичко е естествено – скромно, просто, чисто, и всичките му борби са осветени от религиозна яснота. ...”Безкрайната същност на човека (както гласят Упанишадите) може да се прояви само чрез великолепната хармония на всички човешки раси. Аз се моля Индия да бъде пример за сътрудничество между народите по света. За Индия истината е в единството, разделението е зло. Единството е онова, което обхваща всичко, което намира обяснение на всичко; следователно, то не може да бъде постигнато чрез отрицание. Настоящите опити да се отдели нашето духовно наследство от духовното наследство на запада е опит за духовно самоубийство... В днешния век господтсва западът защото той има да изпълнява мисия. Ние от изтока трябва да се учим от запада. Буди съжаление, разбира се обстоятелството, че сме изгубили способността да ценим собствената си култура и затова не знаем къде е мястото на западната култура. Но да се говори, че е погрешно да се сътрудничи със запада, значи да се насърчава най-лошия вид провинциализъм и това може да доведе само да интелектуална нищета. Това е световен проблем. Никоя нация не може да намери спасение в откъсването си от другите. Или трябва да бъдем спасени всички или да загинем всички.” (Из : Крипалани, Кришна Рабиндранат Тагор, С., 1988)

Населението на България намалява най-бързо от страните в ЕС

Населението на България ще продължи да намалява, независимо от подобряването на някои характеристики на възпроизводствения процес

Това показва демографска прогноза на Националния статистически институт. Населението на страната през 2020 г. се очаква да бъде около 6,953 милиона души, през 2030 г. – 6,436 милиона души, през 2040 г., – 5,971 милиона души, а в края на прогнозирания период 2060 г. – 5,138 милиона души, съобщи БТА.
За цялата история на България най-голям е броят на населението през 1988 г., когато то наброява 8 986 600 души. След настъпилите обществени промени в страната през 1990 г., населението започва да намалява. През 2007 г. населението на страната е 7 640 240 души.
Годишно външната миграция се очаква да е между 18 и 20 000 души с тенденция за намаляване на отрицателното миграционно салдо и през 2020 – 2030 година се очаква салдото да стане положително, заяви началникът на отдел “Статистика на населението” в НСИ Йордан Калчев.
През 2007 г. 113 004 души са починали, като от тях мъжете са 59 823, а жените – 53 181. Смъртността при мъжете намалява с 8,8 пункта, в сравнение с 2006 г., а при жените се увеличава с 12,1 пункта. Средната продължителност на живота непрекъснато се увеличава като през 2007 г. е 72,6 години.
През прогнозния период, освен намаляването на населението, се очаква да продължи тенденцията на застаряване на населението. Населението под трудоспособна възраст до 2020 ще се увеличи и неговият относителен ще бъде около 15 на сто, след което ще започне да намалява и ще достигне през 2060 г. – 13,2 на сто. По-голямо ще бъде намалението в трудоспособна възраст. От очаквания относителен дял 63 на сто през 2010 г., тази категория от населението ще съставлява 50 на сто през 2060 година. Нарастване се очаква в относителния дял на населението над трудоспособна възраст – от близо 23 на сто през 2010 г. то ще достигне около 37 на сто през 2060 година.

Населението на България намалява най-бързо спрямо останалите страни – членки на ЕС. Ако сегашните демографски тенденции се запазят, то ще е едва 5 милиона души през 2060 година. Това са само част от данните, представени годишния доклад на Института за семейни политики – неправителствена организация, която изследва демографската картина в 27-те европейски държави. Според доклада основният двигател на демографския ръст в Западна Европа е имиграцията, а раждаемостта в новите страни членки е под критичния минимум.

От всичките 27 страни – членки на ЕС, населението на България намалява най-бързо. За десет години – от 1996 до 2006, то е спаднало с близо осем процента. Ако тенденцията се запази, през 2050 г. в страната ни ще живеят 5.1 милиона души. Това гласят резултатите от изследване на Института за семейни политики за демографските тенденции в европейските държави. Институтът е неправителствена организация, създадена през 2000 г., която настоява семейните политики да станат приоритет на Евросъюза. Докладът за развитието на семейството в Европа през 2007 г. е изготвен за Европейския парламент на базата на официална статистика от страните членки и Евростат.

Изводите са стряскащи.

Населението на САЩ и на ЕС ще се изравни до 2060 г.

въпреки че в момента американските граждани са около 200 милиона по-малко от европейците. Европа губи младежите си и скоростно застарява, сочат още данните от изследването. От 1980 до 2005 г. младежите под 14-годишна възраст са били 22.1% от населението, а сега са едва 16.2%. Председателят на институтa Лола Веларде заяви пред АФП, че през осемдесетте младежите са били с 36 милиона повече от възрастните, а сега съотношението е обърнато.

Цялото население на страните – членки на ЕС, е нараснало с 37.6 милиона между 1980 и 2007 г., което представлява малко повече от 8 процента. Ръстът на населението е най-отчетлив в Ирландия, Люксембург и Испания. Според доклада обаче основният фактор за тази тенденция е имиграцията. За 2006 г. около 75 на сто от ръста на населението общо за Евросъюза се дължат на притока на имигранти, а за целия период 1994 – 2006 г. делът е 80 процента. Преди присъединяването на България и Румъния към ЕС имигрантите са били 15 милиона от 19-милионния растеж на населението. Това е най-ясно забележимо в Испания, където


имиграцията е 10 пъти по-голяма от естествения прираст

на населението. Единствено Франция и Холандия имат естествен прираст, по-голям от притока на имигранти.

Новите страни членки не само не могат да решат този проблем, но и го задълбочават. С изключение на Кипър и Малта населението в новите членове на съюза или остава същото (Словения и Словакия), или намалява (България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Естония). Този процес е най-осезаем в България – там за десет години спадът е 7.94%. За сравнение, населението на Румъния в същия период е намаляло с 2.36 процента. Освен това нито една от новоприсъединените страни членки с изключение на Кипър няма нива на раждаемост над критичният минимум.

В Европейския съюз

на всеки 25 секунди се извършва по един аборт

което прави 1 235 517 аборта за 2004 г. Изследването изчислява, че от пет бременности една ще бъде прекратена преждевременно. Франция, Великобритания, Италия, Германия, Румъния и Испания са страните с най-висок процент аборти на година, като на тях се падат 77% от всички аборти в ЕС през 2004. По този начин абортите са най-честата причина за смъртни случаи в Европа, процентно повече от самоубийствата, пътните инциденти и инфарктите. Всеки ден три училища в Европа затварят врати поради липса на ученици, пише в доклада.

Като цяло европейките раждат сравнително късно – средната възраст вече е почти 30 години. Най-късно раждат първото си дете жените в Испания (средната възраст там е 30.84 години), следвани от ирландките, холандките и датчанките. От европейските страни средната възраст е най-ниска в Литва и Латвия – около 27 години.

Изследването констатира и спад на броя бракосъчетания в ЕС. През последните 25 години те са намалели с 22%, въпреки че населението се е увеличило с 33.8 милиона през същия период. Увеличила се е средната възраст, на която европейците сключват брак – тя вече е над 30 години за мъжете и над 28 за жените. Според доклада едва преди двайсетина години средната възраст на младоженците е била 26 за мъжете и 23 за жените.

В някои страни почти половината родени деца са извънбрачни, сочат още данните от изследването. Процентът е най-висок в Швеция (55.4%), България е на второ място с 49%, следвана от Дания и Франция (45.4%), и Великобритания (42%).

Броят на разводите също се е увеличил драстично през последните 25 години. Според изследването

на всеки 30 секунди една двойка се развежда

Испания е страната, където тази тенденция е най-силно изразена – разводите са се увеличили с внушителните 183% за последните 10 години. Ако през 1980 г. на всеки пет брака е имало един развод, през 2005 г. съотношението вече е един развод на всеки два брака.

От института смятат, че е необходима държавна намеса, за да се преодолее демографската криза, заплашваща в недалечно бъдеще всички европейски страни. Докладът посочва, че от всеки 13 евро, отделени за социални разходи в държавните бюджети на страните от ЕС, само едно евро отива за реализиране на семейни политики. Испания и Полша са единствените страни, в които се отделя по-малко от 1% oт БВП за семейни политики. Според института е необходимо и да се създадат семейни центрове, финансирани от бюджета, които да съветват домакинствата в криза. Съветът на Европа прави препоръки в тази насока още през 1974 г., напомнят учените. Те виждат и пропуск в работата на Европейската комисия. “И досега няма “Зелена книга за семейството”, няма и орган, които на европейско ниво да синхронизира политиките в тази област”, пише в заключенията на доклада. Институтът предлага да се създаде министерство на семейството във всяка страна – членка на ЕС. В момента подобни министерски структури има само 6 от 27-те европейски страни.

Семинар за изследване на абсолютните ценности